№ 149 ДЪЩЕ МОЯ, НЕРОДЕНА

май 10, 2023

№ 149
ДЪЩЕ МОЯ, НЕРОДЕНА
Зора кълни… Топи се мрак…
На първо слънчице във плена
лице изправя кървав мак…
Къде си, дъще неродена?

Денува ден… По красен друм…
Лети талига натъкмена
през облаци от бял зокум…
Къде си, дъще неродена?

Нощува нощ… Превила гръб…
Искрят звездици притаени,
върти се месецът беззъб…
Къде си, дъще неродена?

При всеки лъх от вятър тих
изтръпват листите зелени
и с парещ дъх прошепват стих
за тебе, дъще неродена.

Във нежен звук, в разцъфнал цвят,
във капките от мойте вени,
частица си от моя свят
ти, дъще моя, неродена!

И знам – отвъд – след моя край,
с очички весели, засмени
ще бъдеш с мен във ад и рай,
ти, дъще моя, неродена!