№ 15 Раждане

май 13, 2024

№ 15

Раждане

Душата във окови.
Вериги стискат нейните нозе.
Да помръдне не допускат.
Насочен в слепоочието спусък.
Зареден е пистолета с омраза.
Ръката стиска дръжката без жал,
готов е пръста спусъка да дръпне.
Ушите гръм да чуят, напява бял звънар.
Очите Вярата в калта да видят.
Безжизнен труп, без гроб. Без плоча.
За гарваните пир.

Дай ми Вяро да ти дам, без свян,
всичко, което ми отне.
Ти ли ме предаде?
Аз ли твърде дълго теб те носих, че накрая натежа?
Осакати ме, половин човек – време за разплата…
Но не! Не искам аз да дам на никой онова,
що насила не може да ми вземе.
И на себе си не искам даже – гърмеж и свобода.

Аз моля
човешкото в човека!
Нека пак да се роди!
Пеленаче, после да проходи.
Детето да науча как да вярва –
в живота, в слънчевия ден.
Да знае,
че може в миг да си сломен,
че може да изгубиш.
Но да помни – всичко отминава!
Вяра трябва! Тя до теб остава!

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!