№ 151 На нишка от живота

май 13, 2024

№ 151

На нишка от живота

През девет планини, през десет зими,
задраскани от минали комети,
един към друг по лунен сърп вървим,
постлали тих копнеж под коленете.

Душата, по-бездомна от клошаря,
с когото хляб делихме на тъгата,
наум молитви в сенките повтаря,
криле разтваря. Вярата – саката.

Нозете знаят пътя през блатата,
през златната жарава на пустини.
Посока по звездите ти изпратих.
С маяк пулсирам в океани сини.

Тупти сърцето с пулса систоличен.
Забързан ритъм на финална кота.
През девет планини да те обичам,
за този дъх – на нишка от живота.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!