№ 152 Животе мой

май 13, 2024

№ 152

Животе мой

Животе мой, изпитание лично и свидно,
накъде си тръгнал, не се ли вече измори
да задаваш загадки, нарочно и привично,
да създаваш спомени и да триеш мечти.

Животе мой, порасна ти с още малко,
почти достигна половината, нали,
макар и сега да ми е леко жалко
трябва сега да те поздравя, или?

Не става по-лесно щом времето минава,
нижат се грешки, години, съдби,
и все по-малко мигове тук остават,
в които някак загадката да се разреши.

Дали съм тук с мисия и тя каква е,
дали мога сама на себе си да простя,
дали просто шега на съдбата това е,
дали утре отново ще изтлее деня?

Изгреви и залези красиви, без имена,
секунди, минути изтрити, но без забрава,
кой и защо тук има главната вина,
колко много имам и колко малко остава?

Животе мой, енергията ми съхрани,
бъди цел, надежда и жива жарава,
за мен посоката, пътя и истината бъди,
за да мога нови висини да покорявам.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!