№ 153 СОЛО ЗА КАМБАНИ

май 13, 2024

№ 153

СОЛО ЗА КАМБАНИ

Изкачвам стълбите аз, гърбавият,
като фантома на катедралата.
Над мен се премятат гълъбите,
сякаш са ангели пропаднали.

Ето ме – звънарят недъгав и ням,
просто език в устата си нямам.
Как се изричат думи не знам,
но аз говоря с език на камбана.

Вися на въжетата като акробат,
от бездънния звън понесен.
И се люшкам с камбаните в такт,
както се люшка клуп на обесен.

От моята камбанария висока
ви виждам долу като на длан
как се лутате забързани наоколо,
в подножието на Божия храм.

Искам да ви извикам отгоре
да погледнете към камбанарията
с люшнатите камбани огромни,
които чак до небето опират.

Ще бия на тези камбани соло
аз, вашият Квазимодо, хора,
да чуете как стремглаво надолу
пада ангел с крило хромо.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!