№ 155 Подмини ме на улица Осем

май 10, 2023

Подмини ме на улица „Осем“ /∞/

Телефонът забравен на улица „Осем“
от години мълчи – не набирай.
Ако незнайно как някога
с някого минеш оттам – не поглеждай.
Пред него не спирай.

Старият оставен враг
на забравения бряг без изход
е в статичност –
с пепелна длан докосни го.
Обречи го отново на лудост,
след това, типично за теб – напусни го.

Ако звукът забравен
прониже безмълвния здрач
и в лунен опиат, в тъмата засияе
съдбоносния нелеп предач,
болезнено белязал
вселенските нишки…

О, ти, мъчен и любящ –
и в твоя образ – Ин и Ян –
порок прогонен и неканен,
омразен, неонеправдан…
Защо към тебе гледа вярата ми,
а против нея криволича аз…

И след години , ако замръзналата пластмаса
бълнува стари и познати вопли
и ти успееш в тях да разпознаеш
болезнено обични ноти.
Помни. Че старият пазач
на улица „Осем“ тупти.
Той не можа да забрави, но ти подмини…