№ 156 Плача

май 10, 2023

№ 156

Плача

Седя на терасата,
студеният вятър
духа в лицето ми.
Ронят се капка по капка сълзите ми и чакам да мине де- нят.Животът продължа¬
ва около мен,но аз не уч- аствам.Но това,
което наистина правя, е да чакам.Часовете минават,
тик-так, тик-так,но сълзите не спират да текат.Сърце-
то ми вече предаде се
без капка надежда остана.
А очите ми по червени от бистрата кръв.
Защо се случва?
Казват,че времето лекува…
Кой измисли тази простотия? Вали,а аз седя и плача.Поне така не ми личи тъгата…Ти
си тръгваш,оставяйки ме
мен намира.Без дори да
разбереш болката, която е неизлечима. Веч си сам.
Оставям те завинаги.
Завинаги.