№ 157 В къщата на Славейкови

май 10, 2023

№ 157
В КЪЩАТА НА СЛАВЕЙКОВИ
Закичена тъй просто на ревера
на малкия градец— в съдбовен век.
Стопанина и’ търся да намеря,
да пия жадно за душевен лек.

Чевръст живот е тичал в тази къща,
похлопвали са менци с ясен звук.
А даскал Петко рядко се завръщал,
но помнели децата, че е тук.

Далече бил той, чак накрай света им,
засявал е в сърцата звездопад.
Пристигнали по пътищата знайни,
днес думите му все така цъфтят.

Извайвал с ум опърленото слово,
България му трябвала за цяр.
И тътнело небето ни бунтовно
над този дом с високия дувар.

Пътува още. С книжките. На коня.
Зората зад баира дава знак.
Тя свойта светлина ще му отрони —
да иде и да се завърне пак.

Забравата от него се отрече
и раните и’ пагубно кървят…
А Цариград е толкова далече,
че Трявна ще му трябва за изпът.