№ 158 НА ПЕТКО И ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВИ

май 13, 2024

№ 158

НА ПЕТКО И ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВИ

Пламък далечен или дарове близки
сърцето запалиха в пустата сива мъгла?
Думи – симфония за душата – магия…
Сред тръни и бурени от злато извезаха
тия хиляди редове от благи слова.

В гените белези близки прозират,
незаличими останаха от едните години –
индигото мантия вдигна за дарба една.
Колко ли скитащи по пътеки неведоми
още чакат до тях да се спрат?

Тук вековете даже кандисват и
край Марица тихо поспират в леда.
После бързо към Трявна политат,
венци окичили на снежнобяла зора.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!