№ 158 Паметник на вечността

май 10, 2023

№ 158

Паметник на вечността

Векът скован от зло сега,
тъне в лукс и суета.
„Туй ще е семпло и невзрачно недей ми го хвали,
но щом е бляскаво и ярко тук го подхвърли.“
Така за жалост гледа се сега.
На никого не трябват ценности и истински неща .
Но там , до малкото крайдунавско селце,
възвисил се паметник към синьото небе.
Може би отминали са тези времена,
но не ще се изгуби ценността.
Изваяни от гипс умело,
пазят спомените смело.
Мъж, жена, дете,
високо вдигнали в ръце
младо клонче със листа,
в него скрито е ценното в света
Отдали почит на живота и Духа,
истинското, важното избавят от смъртта
Там , на зелената трева,
ще пазят послание за Вечността.
И ще останат живи морала, добротата, ценността .
Не ще изгубят се в мрака на фалшива суета,
щом винаги ще има кой да ги съхрани
и с идните поколения да сподели.