№ 159 По никое време

май 13, 2024

№ 159

По никое време

Ни лято, ни есен-
по никое време-
без слънце и вятър.
Листа разпилени
разказват без време
за слънце и вятър.

И тегне следобедът-
ни късен, ни ранен-
по никое време.
Опразнена люлка
проскърцва и гони
залюшнати спомени.

Познато и чуждо
отключено чувство-
по никое време-
се стрелва внезапно,
посоката търси,
но бързо угасва.

Самотни и стари
добри тротоари,
по никое време,
сами ме повеждат
по пътища знайни,
но без да извеждат.

Ни своя, ни чужда-
отдавна градът е
напусната къща.
И само стих бегъл,
по никое време,
във нея ме връща.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!