# 16 Ре минор

май 28, 2021

Ре минор

Покрих се със завивки и се молих „остани“.
Обвих се със усмивки и ти казах „тръгни“!
Сърцето ми остана празно и надявах се да се промени,
за мечтите ни стана тясно и ти реши да продължиш.

За всичко, което си обещахме,
за обещанията, които наруши,
за всички думи, които казахме
и ти прие да ги нарушиш.
За всеки път, в който крещяхме „обичам те“
напук на студа
и за всеки път, в който се борихме,
без да виждаме светлина.
За всеки път, в който споделяхме
отминала тъга
и за всеки път, в който се вдигахме
отново на крака.
Кое от всичко това загубихме?

И вятъра духа,
и дъжда вали.
Зима идва,
а това, че тръгваш
не ми тежи.
Нещо пада!
Аз и ти…
Това, че те няма
не спира да боли!

Гласуването за 2021г приключи.