№ 16 Тъ`кани

май 12, 2022

№ 16

Тъ`кани

Изтъня до безумие платното от синчец,
което от дълго-неизпълнимо растеше.
По-малко е дъхът без дъх бездиханен,
не достига магически полъх и се пилее.

Нишки лъчисти, пътеки преминати
са сетни заблуди на първозваните дни.
Ситни кристали, сълзи неизплакани,
лихо изменят море от тъга в страните си.

Отблясъци гонят вятъра слабо и вяло
в недостатъчност пихва угаснал простора.
Някой изпрати ангел за мене навярно,
с ледени пръсти бродирам на срички зима.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!