№ 162 Напука се и слънцето от грохот

май 10, 2023

№ 162

***
„Земя ти имаш хляб и гроб за всички“
Стефан Цанев

Напука се и слънцето от грохот,
небето e ръждива капандура,
души отлитат – милост прося, Боже,
а гарванът погибел пророкува…
Война е и котилото ѝ съска,
земята се напълни с кенотафи,
подпухна от трагедии и мъка,
война е,
чух как ангелите плачат.

… А утрото малиново простенва:
Възкресна пролет, а земята – жална,
сред розовите ябълки във черно
икони по прозорчетата чакат…
Жените с тънки станове – калини –
изрониха очите си по пътя
и мъката косите в бяло сплита,
а никой вън не викна:
„Идвам, скъпа…“
Ожулват коленцата в осколки –
децата тук не гонят пеперуди –
за тях заплака Бог, гърми отгоре:
„Нима създадох клиника луди?“

Пробит петак не струва ли животът?
По ред доят го улави Пастири,
изцеждат го, натирват го към пропаст,
а той чете по пътя Катехизис…
… Подарък е, макар с чепат характер,
по-крехки и от сенки са душите,
досещат се –
триумфът е измамен,
най-истински е сетният ни писък:
„Земя, ти имаш хляб и гроб за всички“
и въздухът тежи от реквиеми,
а болката с клавишите ми свири
последната надежда за човечност.