№ 165 На зазоряване

май 13, 2024

№ 165

На зазоряване

Всяка мисъл е чук и вселенският дух
в тази нощ тъй спокойно разляна,
разговаря ли с тебе без глас и без звук
иззад черната звездна премяна.
В тъмнината, заслушан, дочул-недочул
вцепененият съсък на смъртна промяна…
сякаш с пръските остри от древен дервиш
прелетявайки в сънища дето не спиш,
профучават криле от стомана.
Той с червени очи заслепен от лъчи
те замерва с кинжали от стари кошмари.
Ти си тих, но не спиш, тишината косиш
и си спомняш за някаква пагубна младост.
Отгоре луна кръглолика жена
учудено в тебе поглежда.
Пък паякът вещ плете възел зловещ
разпъвайки своите мрежи.
Сънят все не идва… сред нощната нива,
звездите угасват в ровини тъга.
Часовникът трака, почуква във мрака
тук шкафът унесен, там скрин самота.
А в сивите дрипи зората покрита
на двора съблича сребриста снага.
Как мигом се пръсват рояци минути,
как огнен петелът размахва крила.
Тогава събуден… без сън, но прокуден
завинаги в мрачната здрачна страна,
напразно мечтаеш с мечти златорунни
единствено милван от злата съдба.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!