№ 169 Изгревът

май 13, 2024

№ 169

Изгревът

Съзерцавам всеки изгрев, огнен и тайнствен.
Толкоз мъдрости в него са скрити.
Толкоз ново и ярко начало.
Толкоз земни арии до днес не изпети.
Вдишвам жадно изгрева ранен.
Пращам мисли да го спрат – не могат.
Времето – копие в мрака. Не чака!
Птиците чудно пеят в златно було.
Страстен шепот на пойните облаци.
Фино пърхат с бяла радост,
срещат мъдри изгрева нов.
Пеят нова песен на утрото.
Изгревът жарък, на пръсти – вземам вкъщи.
Нова чудна страст. Нов ден, нов трепет.
Тайнство – живот.
Пеещ и размечтан авангард.
Колко ли нови изгреви ще има за нас?
Колко святи гръмове ще бъдат над нас?
Фреска със златна четка вае – храм.
Ще го има и след нас.
Нов ярък полет за всеки.
Живи, виждащи, чакащи очи.
Бдящ, буден, син рог.
Колко още изгреви? Колко глътки въздух?
Колко сънни нестинарки?
Вечният изгрев!… Изгревът.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!