№ 17 НА ТЕБ

май 13, 2024

№ 17

НА ТЕБ

За теб аз исках да изпиша
не два,не пет а всички редове
на страниците дълги,многобройни
от хиляди самотни часове.

За теб, защото чувствам те подобен
На вятъра ,загубил се в косите ми.,
Защото същият си,като онзи спомен
За черните ми ,тъжни дни.

Защото гледайки те тайно, аз поисках
Веднъж, да стопля своите ръце
В една прегръдка ,силна и сърдечна-
Да се хвърля в твоите рамене.

Защо ли?, може би ,защото вече мога
В очите ти открито да чета…,
Че топлината май не е измама,
Не е въображение а светлина.

По път вървя тъй често,сякаш бягам,
И ето ,пак на път ме е хванала нощта.,
Но на този път аз ще повярвам.
На пук на рисковете, аз при теб ще спра.

Защо ли исках и аз за тебе пиша ?,
Не за да прочетеш тези редове,
А просто ми е нужно нещо
Върху което да споделям страхове.

То всеки има ги. “- По принцип”- казваш – “e така”,
но как ли мога да се отърва
от тях, от мисълта за теб в съня …
Аз ,сладостно обсебена душа .

Защо ли ?,-пак не питай. Аз не зная,
И себе си дори не мога да се разбера .
А…,как ли бих могла?,но зная …
В очите ти чета това.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!