№ 170 Далече

май 13, 2024

№ 170

Далече
Имам спомен далечен и топъл,
като слънце, което за миг не залязва.
Топъл спомен от светлото детство,
по-звънлив и от пролетен ромол.

Баба, дядо, каручка и тропот,
равнината на длан се показва.
Стадо, агънца, хлопките хлопат,
а реката разказва, разказва…

Притаените млади черници
се пробуждат от летния сън,
а небето е пълно със птици,
сякаш чакат художници вън.

Вдишвам мирис на прясна трева,
тъй красив е дори посивелият трън.
Моя мила, нетленна и родна земя!
Тъй далече съм жив, а не съм, а не съм!

Този спомен от радост и вопъл,
всяка вечер кръвта ми налазва.
Баба, дядо, каручка и тропот,
тъй гореща, далечна сълза неизказана.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!