№ 170 МОЗЪКЪТ

май 10, 2023

№ 170

МОЗЪКЪТ

Мозъкът понякога роптае
и нервно тропа с крак където
безкрайно умен е и знае,
че с власт заплашва го Сърцето.

Където иска с трепет детски
да се разкрие пак света,
където мигом чувствата горещи
потропат на душевната врата.

И този порив най-прекрасен
във миг е вече заглушен.
Той Мозъкът е най-опасен
щом с чувства бива застрашен.

И Мозъкът тогава най- се сърди.
И с право – той е господар велик.
Той иска в силата си да е първи,
човека да е негов мъченик.

Все пак Сърцето нищо не разбира!
Той по-умен е от всички. Той е Бог.
Човекът трябва него да избира!
Към чувства Мозъкът е най-жесток.

И гледа го Сърцето, води си бележки
и мисли си как умен Мозъка стои
над него. Как винаги избягва грешки.
Как може ползи да брои.

Сърцето слуша го, въздиша…
Желае да се учи то, да разбере
как правилно е в този свят да мислиш,
как правилния път да избереш.

Да, милото Сърце го гледа.
Но някак жално, ще заплаче с глас.
И тайно иска то победа.
За себе си то иска власт.

Но също знае то прекрасно,
че няма смисъл от това.
Но виж – приятелят му Мозък ясно
пробутва свойта правота.

Сърцето свива се и казва
със глас неясен, заглушен:
„Щом Mозъкът така подсказва –
той знае, умен е роден“

Заплаква то. С кървящи рани
проклина своята съдба –
да бъде често неразбрано
и често с Мозъка да е в борба.

И чуди се дали изобщо нявга
човекът истината ще прозре –
че Мозъкът е пръв приятел,
ала Сърцето води го напред.

„Аз давам му крила да може
през пламъци да мине окрилен.
Кога ли ще прогледне, Боже,
и шапка ще свали пред мен?“

Но времето върви. Човекът по човешки
гордее се, че роб на Мозъка е бил
и как умело е избягвал грешки,
и колко умен той се е родил.
Сърцето как е победил.