№ 175 Планинско утро

май 10, 2023

№ 175

Планинско утро

Изумрудена нежност
превзема душата ми сладко –
планината разплита коси.
И потъвам в зеленото злато –
ухае на разцъфнали треви.

Душата е разперила зеници,
разпуква обич в клонче от липа.
Пречистена полита – слънце птица.
Песен безсловесна в мен запя.

Дърветата припяват, вятър свири,
листата балерини се въртят.
Божествена, магическа картина!
Аз и планината сме светът!