№ 176 ПРЕД ДОМА НА ЯВОРОВ

май 13, 2024

№ 176

ПРЕД ДОМА НА ЯВОРОВ

Понякога се връщат стари спомени,
със себе си, когото могат, взели…
А оня пущ за да ми прави скомина,
зюмбюли купи нежно разцъфтели…
И се забърза… А пък аз не бързах.
Дали пък циганката не ожалих?
Та купих всички. Тя с канап ги върза,
усмихна се и даже ме похвали.
Че сложих пръст, щом възел взе да прави,
замисли се, но все пак върна ресто.
“ Не е за сам човек… Бе, да сме здрави!“
Аз засвируках, както правя често…
А спомените, май, се умориха
и, въпреки че в паметта ми свети,
цветя не щели. тръгнаха си тихо…
Цветята?! – Тук, във скута на Поета….
Цветята, знаем символ са на почит:
Уви, днес често срещаме с насмешка.
И те увяхват,… също като обич.
И съвестта… Нали са си човешки…
Дали да стигна оня? С три зюмбюла!?
За да го спра?!… Не! Не! Ще викна:Тичай!
Прощавай грешки, драми,… смешни хули…
Най-справедливото е… да обичаш!

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!