№ 177 АНГЕЛ

май 13, 2024

№ 177

АНГЕЛ

Когато забравя, че съществуваш –
подобно на всичките мои творения –
потъвам в забрава и търся спасение,
когато забравя, че ти съществуваш.

Когато от своята мида излизам
за обща изгода да търся прозрение,
тогава те викам от ръба на вълните
да пратиш към мене спасителен пристан.

Забравям понякога твоята близост
и чакам да съмне просторът свободен,
а той се стеснява и гледа от упор
в дълбоката оран на моята нива.

Когато посявам с треперещи пръсти
от моите чувства и моите мисли,
се моля красиви цветя да покълнат,
а често излизат и пламнали свещи.

Когато забравя, че ти си до мене,
недей да ме съдиш. Аз виждам след време
къде е посято най-едрото семе
и как да откъсна плода му напъпил.

Но знай, че е тъжно, когато не виждам,
когато не зная, когато не мога.
Аз просто живея с един крак във гроба,
когато забравя, че ти съществуваш.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!