№ 178 Лъч на надежда

май 12, 2024

№ 178

Лъч на надежда

В мене още прозират лъчите
на загасващо есенно слънце.
И тихо се смеят в простора тревите
със заровено вътре мъничко зрънце.
В мене още сияе нежно луната,
със сребърен сърп разсича злините.
И още с уханна роса е покрита гората,
дето корени пият живот за мечтите.
В мене още бушува бурно морето,
с дъх на копнежи, бездомни слова.
И причудливо още се смее детето,
лишено от завист, от мрак, самота.
В мене още лудуват буйни пожари,
скрити зад поглед наивен и благ.
Но дебне кошмарът все да ограби
градината цяла окичена с цвят.
В мене още се вихри неистова буря,
мълнии диво въртят се във кръг.
На тръни готова скръбта да прокудя,
ако обагри душата само капчица кръв.
В мене още дреме надежда,
натикана в прашен, забравен съндък.
И още копнее сърцето за среща
дето ще пламне последен топъл лъчът.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!