№ 178 Залог

май 10, 2023

№ 178

ЗАЛОГ

Вече мина нощта, вече утрото зрее от ярост.
Всеки гръм от небето е някак молитвено скъп.
Боговете ги няма, боговете са плява и хаос,
на върха ще потърся разпръснати сълзи и кръв.
А от битката, дето отдавна за мене е чужда,
какво ще спечеля – копита, опашка и дроб.
Аз не искам на никой, на никой да служа,
а сам да си бъда и роб, и владетел до гроб.
Да изтърквам от носене ризи и ризници,
да ме удрят във гръб ято вещици гърбави,
да лъскам на дните си черни ресниците,
додето не станат по бели от белите гълъби.
И нека ме брулят на вятъра острите тръни,
и нека нозете ми камъни с кръв да дарят,
аз все ще вървя и ще гоня далечните мълнии,
додето ги стигна и с тях като свещ изгоря.
А после какво, ще се чукнем с дълбоките чаши
и вино ще пием до сетния пламенен дъх.
Щом солта се топи във очите какво ще ме плаши –
ни богове и богини, ни техният паметен връх.