№ 18 Стъпки

май 12, 2022

№ 18

Стъпки

Стъпвам по морския бряг
с песен на бързонога чайка,
раждам се в изгрева вечен –
огненочервен, животворен.

Стъпвам по росна трева
с погледа на плаха сърна,
грабвам вятъра в ръце –
неудържим и непокорен.

Стъпвам в снежни преспи
с решимостта на вълк единак,
гоня снежинките балерини,
валсирам със Студена Луна.

Стъпвам по недостъпни скали
с гордостта на столетен орел,
разлиствам Вселената –
необятна и недостижима.

Стъпвам по прашни улици,
с глада на бездомно животно,
намирам насъщния хляб
в напукани ръце на старица.

Стъпвам по бойни полета
с верността на млад офицер.
Сърцето тупти: “Не, на войната!
Никога черни забрадки!”.

Стъпвам по родна земя
с обичта на проходило дете.
Смея се. Плача. Падам и ставам.
Целувам стъпките на майката Земя.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!