№ 180 кучета

май 12, 2024

№ 180

кучета
паркът блажено протяга дървета
към тишината на облака
утрото сипе сребро
хора разхождат кучета
два пекинеза със сплеснати носове и опашки-помпони
мини пинчер треперещ в жилетка с качулка
лъскав дакел на който не му се вижда краят
къдрав кокер-шпаньол вълнено коли
цели три разнооки хъскита
едро надиплен шар-пей и дори чау-чау
безразличен и бавен като теле
паркът търпи всички
моят приятел разхожда страховете си
един голям бял че ще го предаде тялото му
и ще увисне на ръцете на децата си
и един още по-голям черен че ще го предаде паметта му
и ще увисне на ръцете на децата си
той държи белия на къса каишка
води го всеки ден край морето
показва му колко много стъпки още
може да понесе пясъка
черният обаче е тих и капризен
върви зад него безшумно без каишка
лаком е
човекът редовно го храни
с музика кино театър писане
с питателни купчини проза и умерени дози поезия
и чака
големият черен
да го захапе

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!