№ 181 Последният жител

май 12, 2024

№ 181

Последният жител

Камбаните крещят с изтръпнали езици.
Че кой ли е умрял, помисли старецът.
Останах саморасляк, наедно с козичката.
Комай е моя ред, ще ида да се стягам.

За всичко селянинът бе помислил овреме.
И докато опичаше погача Слънцето,
сам гроб си изкопа. Скова ковчег от орех,
написа върху камък свойто име с въглен.

Не дай си Боже, синовете да се върнат,
да дойдат тук, да палнат свещ на гроба му.
По-скоро Дяволът ще се покае в църква,
отколкото сълза за него да проронят…

А селянинът даже колело си нямаше,
да слезе до града, да купи газ и свещи…
Щом сам усети края и се сурне в ямата,
ни свещи ще му трябват, ни пари и вещи.

Навярно сал козичката му ще тъгува.
ще капе напращялото й виме в гроба,
с копитца ще му хвърля пръст, да не студува,
а той ще пие жадно сълзите на Бога…

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!