№ 181 Земя суха постеля

май 10, 2023

№ 181

Земя-
суха постеля, напукана…
Тежък облак захлупи света,
вихрушка прашна къделя,
помръкна, притиснат денят.
Лъсна и гръмна,
облак се срути
над Тракия дъжд се разля.
Грях ли е,
или нещо забравено …?
Само дъжд да е, Господи …
само…
дано!
Душата ми селска разцепи я мълния,
селяка се кръсти щом види беда,
мълчалив приемам съдбата си спечена –
с три пръста –
от кръста чистя калта!
Стреля дъждът през светлина завеса –
очаквана влага за всяко зърно,
месец земята ще мисли в зелено
та той е живот, вино и хляб!
Дъждецът е божия орис
с която куцам и аз,
надеждата селска е зрънце
заринато с вяра и страх.
Не знам под ръцете ми
покълнаха ли тия нивя,
но защо със сърцето си
обичам те, моя земя!