№ 182 Към непреходното мост

май 10, 2023

№ 182

КЪМ НЕПРЕХОДНОТО МОСТ

Трявна, чиста от иконата слиза
и ме повежда ей, тъй за ръка!
Бърза, бърза да ми покаже
чеизът на лична мома!

По пъстри улици – вити гайтани,
срещам все благи,сияйни лица.
От къщите грее Добруване,
в таваните светят слънца!

От кулата бяла, за неразделните-
неподкупното време тъжи …
Звънти школото Славейково,
песен безгрижна струи…

Вглъбен пред родния дом е приседнал,
на орисията в кладата тих,..
ръка ти целувам , поете!
Дарявам те с цвете и стих!

Как ми е мило и драго! Омайно!
Рой пчелен – радост в душата жужи!
Чеда люлея в люлка тъкана
от Утре, Днес и Преди …

Трявна китка,в словоливница родна
ти си най-приказен славеев звук!
В сърцето ми Обич дълбае
майстор незнаен в облог.

Знай, теб Архангел закриля те славен
с кръст вековен, душа, благослов!
Безценно си златно имане –
към непреходното мост.