№ 185 Севда

май 12, 2024

№ 185
Севда

Не те изгубих даже в тъмнината, която често ни покрива с пелена.
Държах те здраво, бранех те в тълпата, а после плачех с теб във тишина.

Не те предадох в дръзките мечти. От твойта сила черпех до омая.
Повтарях ти безкрай: Бъди! А ти, детето в мен, ще бъдеш ли до края?

Ще помня дълго летните ни срещи, как любопитно гледахме простора.
Игрите ни, смехът ни – те са вечни, тъй както споменът за близките ни хора.

Разказвах ти какво ще бъде утре – къде ще бъдем, колко ли успешни.
В света ти влязох толкова навътре, че грешките превръщаха се в смешни.

Нашепвах ти безброй любими песни, когато натъжена се прибираш.
Напомнях ти, че не пътеките са тесни, а често просто пътят не разбираш.

Доказвах ти, че има още нещо, че не битът превръща ни във хора.
Стараех се да съм насреща, да бъда твоя сила и опора.

Не ме изгуби даже в тъмнината. От мойта сила черпи до омая.
До днес помагаш ми да търся светлината – във хората, в живота, във безкрая.

И двете се нуждаем от любов, от страст, от радост, мъничко тъга.
Твърдят, че “севда” значело копнеж. Дано са прави! Нека е така!

Понякога усещам, че идваш през нощта и питаш плахо помня ли те още.
Не се съмнявай – с теб съм до смъртта! А може би, а може би и после!

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!