№ 186 ЕСЕННО

май 12, 2024

№ 186

ЕСЕННО

Като сачми блестят зрънцата на бъ̀зето. Лесът въздиша.
Самотен гарван мисли черни разнищва и дори не грачи.
Сълзици златни са листата, които по земята пишат
писма за сбогом със живота, преди да ги прегърне здрачът.
О, есен плодородна, щедра! О, есен, сетна просякиньо!
Предчувствието ли за зима те кара да си носталгична?
На шипките в очите светят пожари като старо вино,
а тишината на живота разказва притча подир притча.
Във паяжините потръпва душа, която ще си иде.
Под дънера, покрит със гъби, горчива истина е скрита!
Сърцето бавно се затваря като стена на стара мида,
разбрало най-подир, че всъщност самата смърт е лековита.
Земята ли ще се продъни? Небето ли ще се разтвори?–
дори нехае естеството, единствено човек се пита
къде ще стигне пътят, който е негов уж, а вечно спори
дори и с Бог – и в страсти тленни изпепелява и помита.
Смрачава се. Припръсква. Птици в калта бродират със крачета –
бродират кръстове! А после в безвремие потъва всичко…
Лисиците са пълни с птици. И с битие – небитието.
Безмълвието – пълно с бури. А тишината – мелодична.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!