№ 186 Мъдростта на пепелта

май 10, 2023

№ 186

Мъдростта на пепелта

Гората стене под ловен ботуш разголила липов цвят и листа,
вятър вее тревата, крехки клони драскат камуфлажна куртка.
О, женствена съблазън, върбови сълзи крият се в погледа твой…
кървави дири по тялото ти – земя оставя човекът разбивач на сърца.

Какъв е този чар? Сетивата възбужда сред златните пашни.
Грациозна бяла кошута – девственица гордо повдига гърди.
Защитница на мирните простори изповядва хармония,
споделя пространството със зайци и орли.

Лъкът е войнствен знак, стрелата – смъртоносно острие
дали за нападение, или защита, избира който ги държи.
Изсвистя във въздуха металът напразна бе борбата за живот
сякаш филм от стара лента смъртта доходи обвита в плащ.

Пламнаха смолите, житието е белязано при срязване на пъпната връв,
инвазивно разтърсващо видение изскочи от факлата на Прометей.
Изгарянето не е край, а преход към ново начало,
духът ще получи смирение единствено щом прости.

– Защо ме уби, ловецо, о, небеса? Аз съм дива зверушка и търсех храна.
– За удоволствие ме уби, нали? Мечтаех само да накърмя детето си.
– Отмина времето на накланяне на шапки и държане на врати,
хората се наранявате взаимно, но като майка прощавам ви.

– В пожара явяваш се, аморфна, носиш любимите лица,
нашите движения, заплетени в синапси не притискат вече атмосферата.
– Аз съм изстреляните върху линолеума мъниста, надявам се да стана отново цял
разпръсни пепелта ми, за да открия в думите ти мъдростта.