№ 187 КОГАТО СЕ ВЛЮБИМ ПРЕЗ ЗИМАТА

май 12, 2024

№ 187

КОГАТО СЕ ВЛЮБИМ ПРЕЗ ЗИМАТА

Когато се влюбим през зимата,
ненужен е топлият шал,
сърцето ни – светла камина,
превръща живота във Рай.

Когато се влюбим през зимата,
ръцете не мръзнат сами,
в преплетени пръсти кокичета
събуждат света за мечти.

Когато се влюбим през зимата,
лалета надигат глава,
надпяват се птици и будят ни
за нова прегръдка в нощта.

Когато се влюбим през зимата
и бъдем попарени в скреж,
във всяко цветче ще съзираме
частичка от мен и от теб.

Когато се влюбим през зимата,
разплаква се цветният май.
Посипва градушки по нивите
от мъка, че всичко е с край.

Когато се влюбим през зимата,
във светлия кичур коса,
във полъх на вятър под ризата,
във стръкче трева до крака,

във ледена струя в рекичката,
в безкрайно зелени поля
посяваме, вярваме, имаме,
зачеваме лятото за света.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!