№ 189 Изгарям

май 10, 2023

№ 189

Изгарям…
Изгарям… Душата вече моли за пощада…
Изгаряйки се гърча, викам,
но никой гласа ми даже и не чува.
От години подклажда се огъня на мойта клада –
съдбата, ах, как ме изигра тогава и сега ме разиграва.

Загубих… В неравна битка с любовта…
Мислите, чувствата, та какво говоря, цялото ми същество
роби станаха на любовната прокоба,
която ме из основи разлюля.
Виновна съм, да, че поддадох се на нейната лъжа.

Надежда… За какво ли ми е тя сега?
Да ме топли вечер в зимите студени?
Или като слънце да лекува душевните ми рани?
Не, тя си тръгна от любимия отнета
и дружа си вече само с болката проклета.

Любимият… Прекрасен като витяз, дошъл от древни дни,
но между нас стена непробиваема, висока се издига –
виждам го, да го докосна е блян недостижим.
И само с поглед, вперен в очите му – две бледо сини езера,
в копнеж, породен от пламъка им леден,
до пределите на вечността ще продължавам да горя!