# 19 Момини сълзи

май 28, 2021

Момини сълзи

 

Тя имаше в градинката си бели,

покрити с бисер, момини сълзи.

Навярно някой цели три недели

е плакал със седефени сълзи.

 

Усмихваха се малките камбанки,

потрепваха със първите лъчи.

Незнаейки, че дъждовете майски

са всъщност дъжд от влюбени очи.

 

Разлистваше  се цялата градина

и пръскаше невинен аромат.

И слепият, дори, не я подмина,

прогледна там, сред тази благодат.

 

И струпваха се близки и случайни,

отскубваха красивите цветя.

Момичето въздишаше потайно

и тихичко проклинаше света.

 

Тя падаше и ставаше, горката

и с пълни шепи грабеше пръстта.

Понякога изтупваше полата

и коренче заравяше в калта.

 

Надничах аз през портите тревожно,

със изкривени от вина черти.

И мислех си: „Възможно ли е, Боже,

от толкоз болка цвят да разцъфти?“

Гласуването за 2021г приключи.