№ 190 По пътя на друмника

май 12, 2024

№ 190

По пътя на друмника

По пътища различни всеки ден вървим,
и мястото свое желаем да увековечим…

Спирам за отдих пред двора,
на къща старинна и сгушена, тиха…
Пред нея стои пейка за сговор, отмора –
Протяга ръце и за прегръдка ме вика…

До нея облик вековен!
Баща и син, малко тъжовен;
в мълчание и близко, и далечно –
прозрели своята единност заветно!

Подканят те – спри, почини си!
От своите премеждия за миг оттегли се
и виж колко важен всеки момент е;
събрал сякаш цялата вечност е.

Баща и син, един за друг опора;
баща и син, възхвалили българското, фолклора;
и те във времена трудни живели,
със своята мъдрост живота възпели!

Сядам и чувам гласове малко познати
и хиляди думи…,
които започват в мене нови дебати.
Самотен стоя там на тез друми…

И моята надежда в миг – упование е,
и всеки става значим – важен е;
и миналото уроците свои предава ни,
кураж и смирение в едно нагнетява ни…

Тез мои мисли и ти преживей!
Тайни пътеки, ще видиш, те чакат!
В миналото извора на безкрая открий –
и благословен бъди во веки!!!

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!