№ 191 Кръвта на поет

май 12, 2024

№ 191

Кръвта на поет
Нощта покри света с черната си роба, надвисна тъмнина, мастилена, тегловна. Докато всичко друго спеше, луната само, едва-едва, блестеше.
На тази притаена светлина един човек, поет, с перо в ръка, слова след слова редеше, неуморно твореше ли, твореше.
Петко Славейков, личност свята, във времена на мрак – врана бяла, във вените му – кръв необичайна, кръвта на поет, бурно кипяща.
Отлитат годините като листи през есен, а Славейков пише своята ,,Кървава песен“. На Петко прилича, ала е друг, син на баща си, наследник на неговия труд.
Пенчо Славейков, с европейско сърце в гърдите и с копнеж за новото в очите. В себе си носи бащината кръв, кръвта на поет, роден е такъв.
Славейковци, баща и син, поети, от идеала за вечността обзети. Иво и Калина, Никола и Гергана, за вярната любов и смъртта не е раздяла!
На поета му трябва само крехък лъч светлина, с нея той може да огрее цялата ти душа. Словото да е израз на истината вътре в теб, това е то, да носиш кръвта на поет!

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!