№ 193 Славеят

май 12, 2024

№ 193
Славеят
Пее еднокрилият славей своята песен,
пее за живота си нелесен.

Слуша го тайно лястовица плаха
и се крие под уюта на дървената стряха.

„Защо отне я от мен, съдба зла,
защо отне ми любовта?

Не ти ли стига, че крилото си изгубих,
а взе и тази, в която истински се влюбих?

Влюбих се аз в една птица красива,
желаех да я правя всеки ден щастлива,

ала писано бе на моята любима,
да не оживее до следващата зима.

Котка да я нарани, съдбата я прокле,
и за миг от мен я тя отне.

Жално ридаех всеки ден аз,
всяка минута, и всеки час,

мислех за нея, за дълбоките ѝ очи,
и проливах солени, отчаяни сълзи.

Непосилен да летя,
да напусна тази земя,

прикован съм аз тук да страдам,
да се боря – сили вече нямам,

имам аз само едно желание –
да приключи това ужасяващо страдание!”

Пее славеят ли, пее,
скоро сълзи ще пролее.

А слуша го лястовицата плаха,
слуша там, под свойта стряха…

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!