№ 196 Дни

май 12, 2024

№ 196

Дни

Молих се за нещо едничко,
но врабецът своята песен изпя.
Не мисля за нищо и мисля за всичко,
а слънцето вече изгря.

Исках едно нещо едничко,
но желанието ми ме отказа.
Не мисля за нищо и мисля за всичко,
а слънцето вече заляза.

Мисля за нещо едничко
и мисълта ми ме изпепелява.
Не! Не мисля за нищо и мисля за всичко,
а слънцето вече изгрява.

Дните идват и си тръгват, а даже не мигвам,
сякаш съм с инсомния.
Аз нито си тръгвам, нито идвам
или поне за това не помня.

Дните не минават в безгрижие, но са безгрижни.
Дните не минават и в безвремие, но са сякаш без време.
Няма значение за далечни и ближни,
то всъщност няма значение и за мене.

Ще изчакам и днешния ден да премине,
макар и болката през всеки час.
Човекът, който може да реши проблемите един е
и това съм самия аз.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!