№ 196 Когато затворя очи

май 10, 2023

№ 196
Когато затворя очи
В тъмнината започнах пак да бягам,
спрях ръката си към тебе да протягам.
Сърцето ми ридае и тъжи,
кога ще спре отново да вали?

Мислех че си напуснала душата ми разбита
и че като призрак тя ще спре отново да се скита.

Но не бе така уви…
за миг затворих своите очи
и видях теб, както виждах те преди.
Нежната ти кожа сияеше на лунна светлина,
явно срещата ни беше през нощта.

От усмивка ти радостна, игрива
сърцето ми започна да се свива…
дали от щастие или от тъга
не можех аз да преценя.

Порив за миг ума ми завладя
и май за действието си щях да съжаля…

Без да исках целунах устните ти меки,
които не можех да забравя аз вовеки.

Боже колко перфектна целувка само беше,
сърцето ми не от радост ,
а от еуфория крещеше.