№ 199 Еретик

май 12, 2024

№ 199
Еретик
Тъй като бях изгонен от храма
И сега се скитам немил и недраг
Реших стихоплетец да стана,
Така и така вече техен съм враг.

Сутрин ставах винаги рано
И вратите отварях все пръв.
Едно нещо исках от жреците аз само:
– Да бъда приет в техния вътрешен кръг.

Обучението беше дълго, жестоко,
Ритуалите много, безкрайни.
Затова вечер, щом проснех се и заспивах дълбоко,
Но не сънувах нищо божествено, нито омайно.

На изпитания бивах подложен,
И сутрин и обед и вечер- по здрач.
Да издържа всичките бе невъзможно,
Макар да ядосвах се аз чак до плач.

Затова и накрая престанах,
Вече да се старая да служа добре.
Но почнах да се надявам,
На двора на Храма да ме оставят поне.

Но жреците върховни,
На волята божия добри тълкуватели,
Ми рекоха: – „ Ти, безподобни,
Май си от наш‘те ругатели.

Затова върни ни ключа
На Портите вече служи ни друг
И събери си каквито имаш неща;
Не си ти достоен за нашия Бог.“

И ето самотен вървя в нощта,
И в миг на прозрение, като събуден от сън, аз се питам:
-„Каква ли трябва да е в твойта душа пустошта,
Та добър на Аон да станеш служител“

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!