№ 202 Стих

май 12, 2024

№ 202

СТИХ

Аз не успях да ти напиша стих,
тъй както ти поиска от сърцето.
Къде не търсих думите, но ето –
безсилен, в дързостта си се смирих.

Аз можех със зора да те сравня,
с красиво цвете или блясък лунен,
ала защо са всички тези думи,
когато ти за мен си светлина

и с тебе разговарям като в храм,
тъй както разговарям със цветята?
Нима за нежните им аромати
са нужни думи като свян и плам?

Нима небе над стихнали била
не ни говори с облаци и тътен?
Или пък птица, кацнала на пътя,
с размаха бърз на своите крила?

С усмивка ти за всичко ми прости
и даде на сърцето ми простори.
По-хубава и от най-хубав стих
е любовта, когато заговори.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!