№ 203 Завинаги жива на Петя Дубарова

май 12, 2024

№ 203

Завинаги жива
на Петя Дубарова

Ти беше „ задъхана радост” –
прекършиха твоята младост…
Ранима и често „ нечута” –
красива и тъжна кошута…

Смутиха ли твоята крехкост?
Признаха ли детска невинност?!
Кристална поезия, чиста!
О, плаче брезата сребриста,

че беше и умна, и дръзка,
огряна от радост и сълзи,
че искаше „ бяла и нежна”,
мечта да постигнеш надеждна…

Ти беше момичето с джинси,
тъй галено тихо от бриза
и пристан ти беше морето,
а вечер утеха – небето…

До тука ли спира „ следата”,
която остави самата?
Запази ти „ своята тайна”,
отнесе я в гроба – незнайна!

Превърна измамата в спомен…
Бушува горнякът – бездомен.
„Безавторна”, блага, щастлива-
оставаш завинаги жива!

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!