№ 204 Нека остана

май 12, 2024

№ 204

Нека остана

Нека остана, поне още час,
или докато стане звездно небето.
Не ми трябва даже компас,
за да знам какво ми иска сърцето.

Ще ме намерите из полята,
нивите и далечните хоризонти.
Там, където цъфтят житата,
и птиците пеят волни, свободни.

Чакай ме и ти, море, море,
в теб душата ми е чиста, цяла.
Аз знам, че още съм дете,
и в лятото най-много съм живяла.

Нека се върна, поне за миг,
и за цяла вечност да остана.
На детството светлия лик
мога ли изобщо да забравя?

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!