№ 208 УШЕНЦЕ, ТИ НАЙ-ДЪЛБОКО МОРЕ (хайбун)

май 12, 2024

№ 208

УШЕНЦЕ, ТИ НАЙ-ДЪЛБОКО МОРЕ (хайбун)
професорът по физиология обясни, че сълзите ни са солени като океана. нашите очи
са все още рибешки по своите нужди. когато дечицата плачат, очите им се гмурват,
за да избягат от плитчините на болката. светът навън е чужд.

в манипулационната на педиатрията се плаче. милите ни думи са стръв.
не бой се юначе, няма да боли. и потапяш иглата в меката кожа.
рев. подът трепти, отвън майката старее.

никой не иска детенце да плаче – майката я боли, сестрите ги дразни.

днес водят детенце на две. красиво, розово, синеоко момче.
хайде за абокат. повдигнах го от количката, а главичката
му клюмна на моето рамо. ДЦП. по нищо не го познах.
как се казва? Георги. много хубава косичка си имаш, Георги.

половин час иглата не намира вена. сестрите се изнервят. влиза лекар. много е кротко
това дете, защо не реве? не може. Боже, по нищо не го познах.
боли го, виж му очите. излизат сълзи, но не плаче.

след близо час – абокат. Георги заспал от умора. по бузите сухи реки. дайте памуче,
сълзите му са в ушната мида, цяло море. майче, ела да го гушнеш.
кое дете е наред? дано плаче с пълно гърло.

сълзи на рибка.
Боже, как солени са
океаните

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!