№ 21 Пеперудата

май 12, 2022

№ 21

Пеперудата

„Пущините им с пущини,
сберат ли се накуп, не ги търси,
ни вода, ни хляб им трябва.
Изпокрили са се като гущери
в де що дупка има.
Сал изтърсакът пак жуми,
будале е още, не се усеща.
Но надуе ли гайдата,
гущер да си, не можеш се покри,
ще има да пищи, доде не ида…“

Пущините, прегорели пуканки,
засядат
в гърлото на стареца.
С влажни стъпки
по лицето му прохожда циганското лято
и засега, а то е всичко, разполага катуна си
в дерето между устните му
с трептящата върху им пе-пе-ру-да –
прошепната-недошепната,
от
ле
тя
ла

Жумящият запърхва с клепки
срещу безпощадните слънчеви бодли,
наднича
в де що дупка види
и надува гайдата…
– Млък бе, будала!
Не видиш ли, че дядо спи? –
изскачат от прикритията си изпокрилите се гущери
и се нахвърлят отгоре му. Гайдата пищи
и не проумява защо дядо му се бави.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!