№ 212 Слава и позор

май 10, 2023

№ 212
Слава и позор
Пием, пеем и се молим да забравим,
че няма вече „хайде на Балкана!“,
а се чува само гласа на алчността.

Грабете, крадете, забравете майката ни свидна,
дето ни отхрани, дето ни възпита!
И ходете си в чужбина, по пустата Европа,
дет човешкото убива.

Нали е свободата позор и слава,
че няма чорбаджия гладен
и сиромах сит.

Но пее под синьото небе народът,
неразбиращ своята горда песен.
Пее той, че е свободен,
че няма веч окови тежки!
Но въздиша тежко във града веднага щом осъмне и
хленч съдира деня,
затуй че старите му къщи вече повехтяват,
че няма веч живот тамо под звездите,
а тук под смока на града диша „ново време“,
където в сградите нещастни тънат хора със стоманени крила…

С поглед замъглен все за някъде се бърза,
че няма веке кой да чака у дома,
но и тамо, дет отиват, нищо няма.

Но това е сега свободата – слава и позор,
че очите вместо да пламтят, застиват.

Но пий си ти, не бери грижа,
че вий свободни сте мислете!

Говорете! Говорете!

Те слушат, но не чуват,
защото всички веч пияни,
йощ хайдушки песни пеят и за свобода се молят!