№ 213 Гост

май 12, 2024

№ 213

Трябваше да я посрещна като чакан гост
Да я почерпя чай с приятелска усмивка
Да съблека палтото ѝ от въздишки и черни вопли
И да го използвам като копринена завивка

Трябваше да ѝ позволя всяко кътче от мойта къща
Да разгледа и всеки ъгъл тя да види
Трябваше да я допусна близко,
За да ми се насити и да си отиде

Трябваше, за Бога, да я срещна
С приятели, семейство и любими
И нямаше да страдам тайно,
Безсилно и без глас да викам: „Помогни ми!”

Защото тя сега ме следва
Крие се между зъбите в моята усмивка
Гледа отвисоко и се смее
На една твърде смела безпомощна страхливка

И по петите ми е в топли дни
И в гърлото ми, когато се засмея
И нощем забива в сърцето ми нокти
И разкъсва ме бавно с тъпи остриета

Трябваше да я посрещна като чакан гост
А аз затръшнах ѝ вратата
И сега изгаря къщата ми до основи
И сравнява вярата ми със земята

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!