№ 213 Откровение

май 10, 2023

№ 213
Откровение

Само ти сърце не ме предаваш,
само ти разбираш моята душа,
с достойнство ти падаш и ставаш,
обещавам вярната ни дружба няма да руша.

Как плачеше със мен във детските години
и отчаяно търсехме ту майка, ту баща,
неволята и бедността оказаха ни се роднини,
а бленувахме за хубави неща!

Колко болки ти със мен изпита,
защото вярвах безрезервно аз
на хората – зад маските прикрити
и плачехме в задружен глас.

Не, не, не се оплаквам, не,
не спирам да уча уроците житейски,
по – силни ставаме със теб сърце,
в борбата, както и от своите грешки!

Щом живота още продължава,
спирам аз сълзи да роня,
пътят към Доброто задължава
двама с теб да бъдем рицари без броня!