№ 216 ПРИКАЗКА ОТ ВЕЧНОТО ДЪРВО

май 10, 2023

№ 216

ПРИКАЗКА ОТ ВЕЧНОТО ДЪРВО
из „Разкази от Дървото на живота“

Хълмове навред, покрити с мъх зелен,
и брегове скалисти, в морето потопени.
Насред поляна шѝрна останало само̀,
с люлеещи се клони от вятъра, дърво.

Под него да полегна ми Вятърът шепти
– Дървото да разкрие вековни истини.
Пристъпвам със възхита… Дъхът ми затъен…
Потъвам във вълшебство, в ума ми сътворено.

Над мене се люлеят и клони, и листа,
Дървото ми разказва за стара приказка.
„Навред били дървета и не било само̀ –
със своите събратя били като едно.

Живеели тук феи – във мир и в доброта.
За благо на човека, живеели в света.
Били безкрайно чисти, били от светлина,
а тяхна служба вечна – да пазят любовта.

И влюбили се двама, под вечното Дърво.
Било любов голяма – душите им в едно.
А феите в гората – за дружбата сърдечна
се трудили усърдно, да бъде безконечна.

Но хората в света, със своята природа –
слепци за любовта, те търсили изгода.
А силата на Феи не била безгранична –
не могат да изменят човешката поличба.

Там, две души в едно, от два различни рода –
под вечното Дърво, над тях виси угро̀за.
И буря притъмнява над старата гора…
Към тях се устремява човешката злина.

Че два различни свята в човешко общество
не можели да бъдат в любов… и във едно.
И хората, незрящи за тази красота –
в безумието спящи, погубват любовта…“

А вечното Дърво, от старата гора,
за двама влюбени разказва приказка…
„Раздялата им тежка е. Съдбата им е дваж.
За Феи непосилно е да вдъхнат им кураж.

Не само разделени били душите там
– била унищожена и цялата гора.
Дърветата – събратя, погинали във сеч…
А феите ефирни, в света не идват веч.“

Хълмове навред, покрити с мъх зелен…
Истина… Вълшебство, в ума ми сътворено.
Насред поляна шѝрна останало само̀,
с люлеещи се клони от вятъра, дърво.